В какво се превръщат ... проектите

Това е първият проект, който като млад архитект завърших на работна фаза - бизнес сграда на бул. Демокрация. Главният архитект на фирмата - арх. Станислав Николов ми разказа идеята си с 1-2 изречения: основно фасадата да има силно изразено хоризонтално членение. Мисля, че това се очакваше да пре-мащабира сградата, така, че да изглежда по-голяма, по-масивна. Действително - когато един обем има повече фрагментация, повече детайли - това го кара да изглежда по-голям , но сякаш погледнат отдалеч. Пример, който сме учили, да има точно такъв ефект е Парламентът в Лондон:

Има една опастност: сградата да започне да изглежда като макет на истинска сграда, като кукленска къща и т.н. Аз обаче смело и безотговорно реших да доведа идеята на шефа една стъпка по-далеч и да разчленя сградата и по вертикала. На долните визуализации това личи по-добре:

Липсва ми един поглед откъм Аквата, който на Вили явно му се е досвидяло да рендне, но това което направих за да разчленя сградата по вертикала, беше буквално да я "разрежа" горе-долу през средата с 2 шайби (на които уважаемият конструктор вярвам много се е зарадвал) под лек ъгъл и да ги оставя да стърчат малко извън общия обем. Обемът между шайбите стана коридор - който със скосената си планировка е можел да докара халюцинации на бъдещите обитатели, заради измамната си перспектива (от единият си край вероятно би изглеждал по-къс, а от другия - по-дълъг)

Да съкратя историята, само ще спомена, че за да се осигурят паркоместа, трябваше да предвидим два подземни етажа за гараж и подемна платформа за коли към тях. Това разбира се трябва да е оскъпило проекта значително, защото парцелът беше продаден на нов собственик. Новият клиент беше ухилен до уши човек в костюм , мисля от Ямбол, който твърдеше, че купил парцела най-вече заради проекта. Костюмът и ентусиазмът - добре, обаче никой явно не му беше показал още КСС-то на този етап. После аз излязох в майчинство и по някое време, докато бутах първородния в количката, ми се обади непознат номер и ме питаха за евентуална преработка на въпросния проект. Аз ги препратих към фирмата. Не знам дали не беше трети собственик, разбрах само, че не са се разбрали за цената за преработка. Тук трябва да се е намесил друг колега и финалният резултат , както вярвам знаете, е това:

Не казвам, че е лоша, боже опази! Казвам само, че от бизнес център се превърна в апартаменти за продажба, а откъм Аквата има и игрална зала (боже опази, втори път!).

Няколко години по-късно получих ново обаждане от нов непознат номер и ме питаха как могат да наемат офис в бизнес сграда Granit Rock. Казах им - не можете...

Мразя да звуча сантиментално. Свободен пазар е това - търсенето определя предлагането и много рядко - обратното. Разбирам (макар и не съвсем). Просто понякога ми се иска в града да има малко повече бизнес, който да не е непременно свързан с отдаване на апартаменти под наем или игрални зали.