New York Apartment III or how potatoes can teach art/Апартамент в Ню Йорк III или как картофите мога

I know it's been a long time since I published here NYA II but some of the pieces of furniture took quite a while to arrive and after they did the owner decided to go travelling. I was even ready to delay this post to wait for her to hang some drawings on the walls but she is not convinced the ones she has are really her thing. To me any kind of art is better than no art but this is just my being unpretencious about art. Funny - when it comes to art and being unpretencious I tend to think about my teacher of History of Art.Her name was Todorka Kamenova - a sweet and refined lady that talked about art from past ages in such an intreaguing and fresh manner that it did away with all of our (or at least mine) prejudice. She calles us "biulders" although some students said they prefered architects and we were only in our first year. She used to say it was one thing to look and another thing to see. She promised that everyone will pass her course with no exeption and still the auditorium was always full. And finally - she was seen selling potatoes in an open market. I don't know about you - but to me this was the best lesson I ever got regarding art. Ale-hop!

Зная че мина доста време от както публикувах тук НЙА II, но някои от мебелите пристигнаха с голямо закъснение, а и след това собственичката реши да попътува. Дори бях готова да отложа този пост, за да я изчакам да закачи няколко картини по стените, но тя не е убедена дали картините, които има, са нейният тип. За мен какъвто и да е вид изкуство е по-добре от никакво изкуство, но това е просто защото не съм претенциозна по отношение на изкуството. Странно - когато става въпрос за непретенциозност и изкуство, не мога да не се сетя за моята учителка по История на изкуството. Името и беше Тодорка Каменова - сладка и фина женичка, която ни разказваше за изкуството от минали епохи по такъв интригуваш и свеж начин, че за нула време неутрализира всичките ни (или поне моите) предразсъдъци. Тя ни наричаше "строители", макар че някой колеги казваха че предпочитат "архитекти", а бяхме още едва в първи курс. Тя казваше че е едно нещо да гледаш и друго - да виждаш. Тя обеща, че абсолютно всеки ще вземе нейния изпит и все пак залата беше винаги пълна. И на края - за нея се говореше, че е била видяна да продава картофи на някакъв пазар. Не знам за вас но за мен това беше най-добрия урок, който някога съм получавала по изкуство. Але-хоп!