Staying over with the bears/ Да отседнеш при мечките


We will be designing an extension of a small wooden hut which is basically in the middle of nowhere and more precisely - 2 km from the Greek border in the South Rodopi Mountains.

We are also doing the interior design of a small 2 story bungalow next to the hut.

The place is about a kilometer from a village with a population of 20. It is relying on its own sources of water and electricity supply. Solar pannels on the roofs of the two buildings and a diesel generator provide the electricity. The water comes directly from the springs of Dyadova Ryaka (a river that flows into Arda) so water doesn't get any cleaner than that :)

The last part of our trip was through the mountain and was relatively a small part of the whole distance but took almost half of the time we needed to get there. Swinging left and right along the turning road got me almost sick but it was nothing compared to the last kilometer or so that was offroad. We had to change one jeep for another, as obviously it was not possible to reach the place with just any car. I have been drawn to the extreme for the bigger part of my life but that last kilometer made me feel quite uncertain about exactly how extreme I want to go.

We arrived late at night, had a beer next to the fireplace, ate some patatnik and chatted for a while about a bear eating from the hand of a local man. Literally. That must have impressed me the most because the whole night I was dreaming about bears and other animals walking outside my window and one of them even stole my black leather handbag.

But the place is magic, the views are great and on the next morning after taking some measures we left feeling a little sad but hopeful we will be coming back someday.

Започваме проектирането на пристройка към малка дървена хижа, която се намира по средата на нищото и по-точно на 2 км от гръцката граница в южната част на Родопите.

Ще правим и интериорен проект на малко двуетажно бунгало разположено до хижата.

Мястото е разположено на около километър от село с общ брой на жителите около 20 и ползва свои източници на електроенергия и вода. Слънчеви панели и дизел агрегат осигуряват електричеството. Водата идва от един от изворите на Дядова Ряка (приток на Арда), така че по-чиста вода от това - здраве му кажи :)

Последната отсечка от пътя, която беше през планината, представляваше сравнително малка част от общото разстояние, но отне почти половината от времето на цялото пътуване. Да се люшкам наляво-надясно по завоите, беше причина да ми стане малко лошо, но това не представляваше нищо сравнено с последния километър, който беше офроуд. Трябваше да сменим един джип с друг, тъй като явно до там не можеше да се стигне с каква да е кола. През по-голямата част на живота ми съм била привличана от екстремното, но този последен километър ме накара да се почуствам несигурна относно това, колко точно далеч с екстремностите искам да стигна.

Пристигнахме късно през нощта, пихме по бира до камината, хапнахме пататник и си побъбрихме малко за една мечка, която яла от ръката на някакъв местен. Буквално. Тази част от вечерта трябва да ме е впечатлила най-много тъй като цяла нощ сънувах мечки и други животни да се разхождат пред прозореца ми и едно от тях дори открадна черната ми дамска чанта.

Но мястото е магическо, гледките страхотни и на следващата сутрин след като заснехме каквото трябваше, си тръгнахме малко тъжни, но с надеждата че ще се върнем пак някой ден.


Featured Posts
Posts are coming soon
Stay tuned...
Recent Posts
Archive
Search By Tags
No tags yet.
Follow Us
  • Facebook Basic Square
  • Twitter Basic Square
  • Google+ Basic Square